Recovery

Не вярвам в любовта , та камоли в клишираните двойки ходещи из улиците на
Лондон хванати за ръце.Животът за мен е поредния евтин филм на ужасите, който е на последно място във всички класации. Научих се да не вярвам на никого, да не очаквам помощ от никого. Дори най-близките хора на който си имал капчица доверие, рано или късно те предават.След като живота ми изпрати ново предизвикателство не се отказах. Само напред и нагоре! Глупости, няма безчувствени и силни хора, просто има такива които се преструват.Такива като мен!
Не искам повече да играя тази игра, не искам да оставам повече тук . Имам нужда да се махна от тук завинаги, но едни очи, едно лице, един човек променят решението ми.
Той ли е моето лекарство?От него ли се нуждая в действителност?Но той на пръв поглед е коренно различен от мен, разлигавен и надут човек с непоносим характер.Той ли е липсващата част от която съм се нуждаела?Дали се влюбвам!?Хиляди въпроси с нито един логичен отговор.Едно чакано възстановяване.