- Затваряйки очи, пред мен стоеше малко момиченце, с големи сини очи и прилежно прибрана руса коса. И точно тогава, в онези крехки години, когато все още не осъзнаваш какво точно става в главата ти, аз срещнах нея. Алина Устрашкин. Сестрата на най-добрият ми приятел, моята най-добра приятелка, момичето, с което израстнах, тази, която очите ми не спираха да търсят. За мен винаги е била не просто малката Лини, както я наричаха всичките ни приятели. За мен, тя е и винаги ще бъде - нещо повече!
- Травис... Името му звънтеше в главата ми всеки път, в който някой го споменеше. Растяйки сред приятелите на брат ми, те се превърнаха и в мои приятели, но Травис... Травис Мора беше този, който всеки път, в който се спъвах и падах, докато гонех брат си, ми подаваше ръка, за да се изправя. Той беше този, който винаги ме утешаваше след всяко разочарование... Травис е моята сродна душа и не само! Той е и винаги ще бъде - нещо повече!
"Често си задавам въпросът, дали ако знаех какво ми предстои бих го приела и отговора винаги е един и същ.
Да, бих!
Бих повторила всичко, независимо колко болка, лудост и нерви ще ми коства. Бих, защото обичам, а след като веднъж почувстваш това, връщане назад няма. Искам още и още и фразата „като наркоман, търсещ дозата си" вече придобива съвсем нов смисъл за мен. Нося значението й всеки път, когато по някаква причина остана сама за малко и него го няма."
"Берзеркер" не е типичната тийн история за свръхестественото създание, което се влюбва в красивото момиче. Има красиво момиче, има любов, има и доза фантазия, но е представена по начин, който всеки би могъл да възприеме по-лесно за нормален. Написана е в ужасно труден и емоционален за мен период, именно по тази почина главната героиня е това, което е.