Изпратих писмо до моята бивша съученичка, разказвайки й за всеки един главнокомандващ, заклет враг на учениците и пръв почитател на възпитанието от едно време. Там, в небрежно изрязаната хартийка, разказах различни истории за хора, превърнали се в чисти копия на своите учители, изгубили детските си сърца из купищата книги и учебници.
Преди 5 години минах през вратите на тази разпадаща се сграда, а днес, напускайки я, се върнах с разказаните истории на главни герои, които не срещнах никога повече.
След време дори забравих на коя улица се намираше сградата.
Книгата е експеримент, който включва мои лични преживявания и мнения по конкретни въпроси. Редактира се постепенно.
Едно срамежливо, но талантливо момче се запознава с приятеля(Техьонг) на един от малкото му приятели(Хосеок) и между тях пламва малка искра, ставаща по-голяма и по-голяма с всеки чат, всеки допир, всяко движение,всяко действие, всяка усмивка дадена един на друг...
Дано Ви хареса!❤