16 неща, които можех да ти кажа 16 неща, които можех да замълча 16 неща, които запазих за себе си ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Книга с поеми, написани с любов от 16 годишна. В процес на писане е първия ми роман , затова много ще се радвам, ако си изразявате мнението за всичко, което качвам. Постижения: #1 in Poem🥇 #1 in Стихове🥇 #1 in Цитати🥇 #1 in Поезия🥇 #1 in Poetry🥇 #3 in България 🥉

Едно стихотворение за вината и прошката!

"Always be a poet, even in prose." - Charles Baudelaire I love to read poetry, but even more to write it. Here, I will show you my poems, some of which are inspired by famous songs, books, and movies. I'm not a native English speaker, so if you find a mistake, don't be afraid to point it out.

Когато гола пред вас стоя, когато останала съм само по душа... Намерете ме там -някъде из думите, -някъде из градовете, -някъде измежду любовите. Намерете ме такава -невинна и истинска, намерете ме такава -лоша и хедонистична, намерете ме такава -покорена от мечтите, обладана от живота.

Ако смъртта те покани на танц, поеми ръката ѝ и потанцувайте!

Нашият живот. Ние сме хора, притежаваме чувства. Дишаме и всеки наш дъх е крачка към изграждането на нещо голямо...важно. Градим и рушим...понякога си мислим, че сме се предали, но несъзнателно продължаваме да се борим. Заложено ни е да оцеляваме, да се приспособяваме. Но винаги пропускаме нещо важно... „днес". „Днес" е сега, а „утре" бъдеще. Почти винаги очакваме моменти, а след това ги помним. Хора...живейте днес и бъдете щастливи...животът е сега...не утре!

Късните вечери и дълбоките мисли, изляни по различно време и различен начин. Просто започвам да пиша и всичко потръгва само. Където мозъкът и сърцето се събират, но сърцето води, а умът предпазливо пази своята половина. Изляни чувства, под формата на думи и истории.

Стихосбирка, посветена на онези, които се борят със самите себе си.

Поезия, пропита с кръв. Моите чувства, макар и оскъдни, са вложени в тези редове. Тук заключих сърцето си. Тук избяга душата ми. Любовта не е само красива искрица, вливаща надежда в живота. Тя може да е и кървава река, понесла смъртта към теб. Може да е буйни плевели, оплели те в смъртоносна примка. Може да е твоя най-голям кошмар. Това показвам със своята поезия - тъмната страна на любовта. Кървавата й страна.

Бавно в мен умира нещо, което ти помести там, любов ли е - не зная, но че искам те отново знам. Без теб животът не е никак лесен... И падам бавно на земята, тъй както го правят листата на есен... •Най-високо постижение като класиране в Poetry: #5 (17.08.2018) •Статус: В режим на писане