Това е един малък дневник, пълен със стихове. Стихове за него, за любовта, за мястото ни в света и все такива хиляди въпроси, които измъчват лутащата се душа на болния от любов
Това са рими, които съм надраскала в метрото към вкъщи, след наши срещи. Някои ги намерих, украсили страниците на тетрадките ми през часовете, а други са плод на цяла нощ взиране в тавана с мисли и въздишки по все същия човек.
Писането е единствения начин, по който мога да запазя разсъдъка си, така че всичко тук е излято чисто и просто от сърце.
Може би някой ден ще събера достатъчно смелост да му покажа колко много означава за мен и как е най-голямото ми вдъхновение. Може би...
Но засега споделям с вас. Група непознати, решили да полюбопитствате каква ще да е съдбата на едно влюбено момиче.
Интересно нали? Нито имаме някаква връзка с героите, нито ни засяга...но все пак искаме, жадуваме за любовна поезия. Предполагам, че всички сме равни, нищожни и безсилни пред това нежно, опияняващо и разрушително чувство...а именно обичта!
Приятно четене :)
Most of this is sad, any TW will be at the start of them
I'm a 17 y/o just wanting to share some of my poetry with people other than my friends :]
(Also feel free to comment any tips and how I could improve on my writing!)