- Мила моя, лошите винаги умират последни. Незнайно защо,винаги успяваме да се измъкнем.Това е като
закон, който не може да бъде нарушен.
- Защо си толкова сигурен? Не се случва всеки път.
- Напротив. Просто добрите хора са наивни и са готови да загубят живота си за тези, които обичат, а ние сме егоисти - не ни е грижа за никого освен за нас самите.
- Защо мислиш, че си като тях? Като "лошите" хора.
- Да не би да мислиш, че не съм?
- Всъщност, да. Откакто съм тук, се грижиш за мен.
- Скъпа, това не е грижа. Ето я и наивността, за която ти говорех. Не се държа с теб така, както се държа с другите хора, защото се чувствам отговорен за ада, през който преминаваш.
- Дори ти не вярваш на собствените си думи. Очите ти издават всичко. Сам каза, че се чувстваш отговорен, а това означава, че няма да ме оставиш. Знам, че мога да ти се доверя.
- Изборът е твой. Но трябва да знаеш, че последният човек, който ми се довери, се озова под земята заради 3 огнестрелни рани.
Опиянението на една прераснала в грях грешка, която има силата както да увековечи един пламнал пожар, така и да съсипе животи, иначе безсмислени без нея - или как преподавател бива омаян завинаги от малката Аделайд. Скоро привличането прераства в незабравима любовна афера, в която и двамата се провалят да запазят контрол.