
- Мила моя, лошите винаги умират последни. Незнайно защо,винаги успяваме да се измъкнем.Това е като закон, който не може да бъде нарушен. - Защо си толкова сигурен? Не се случва всеки път. - Напротив. Просто добрите хора са наивни и са готови да загубят живота си за тези, които обичат, а ние сме егоисти - не ни е грижа за никого освен за нас самите. - Защо мислиш, че си като тях? Като "лошите" хора. - Да не би да мислиш, че не съм? - Всъщност, да. Откакто съм тук, се грижиш за мен. - Скъпа, това не е грижа. Ето я и наивността, за която ти говорех. Не се държа с теб така, както се държа с другите хора, защото се чувствам отговорен за ада, през който преминаваш. - Дори ти не вярваш на собствените си думи. Очите ти издават всичко. Сам каза, че се чувстваш отговорен, а това означава, че няма да ме оставиш. Знам, че мога да ти се доверя. - Изборът е твой. Но трябва да знаеш, че последният човек, който ми се довери, се озова под земята заради 3 огнестрелни рани.Todos os Direitos Reservados
1 capítulo