Пролог Помня я когато бяхме още деца ... Малка зеленоока дивачка , която даваше мило и драго да е далеч от мен за разлика от другите момичета на нашата възраст . Годините минаваха бързо , а ние с нея може би успяхме да се сближим , докато не се наложи да замина ,за да поема обещания дълг към семейството . ,,Години след нашата последна среща за сбогом срещам пак моята дивачка ... Господи , колкото и да трябва да съм далеч от нея - очите и не са напускали съзнанието ми . " - Трой Маунт