Прокуден от България в 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание. О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми - и от бедната стаичка в отстранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и профуча из Европа. И аз благославям сега това изгнание.
Иван Вазов
19 окт. 1920 г.
София
Здравейте, името ми е Касандра. И това е една малка част от моят странен живот. И като казвам странен, наистина имам предвид, че е такъв.
От малка все ми се случват някакви странни неща, а когато спомена такова нещо, ме мислят за каква ли не. Затова, реших да си мълча за тези изживявания. Но когато имаш някой близък, който наистина те разбира и затова прекарваш доста време с този човек, той започва да вижда нещата, които не са точно нормални за повечето хора.
А след като се пояха и те, стана още по - трудно. За щастие единия братовчед се оказа по - свестен.