Това е една по обикновенна история за едно обикновенно момиче, което се сблъсква с трудносни непосилни за обикновенния човек. И когато вижда светлината в края на тунела тя решава да сложи край на живота си, виждайки че животът е продължил без нея и неможе нищо да стори, за да навакса пропуснатото време с хората, които обича всички са я забравили, продължавайки живота си щтастливо.Когато накрая тя разбира тежката истина за всичко, което е изгубила отива на гроба на родителите където плаче цяла нощ и прерязва вените си.На сутринта приятелите и я намирам просната на гроба им с окървавени ръце , държейки в дясната си ръка една неголяма книга с дебели корици , която явно беше на много време, защото беше изцапана и изпокъсана преди явно със сини корици,но сега нищо не личеше.Това беше най-скъпоценното и притежание,което имаше и криеше от всекиго.Дори и не даде на приятелите си да разлистият нито една страничка.
Ако вие интересно даразберете повече какво епишело вкнигата кажетекаквомислите!
"Не се мисля за нещо особено, но като се огледам...".
Тази книга основно включва цитати на съучениците ми и семейството ми, които се надявам да ви разсмеят.