HORROR HOTEL season 2
  • Reads 145
  • Votes 13
  • Parts 5
  • Reads 145
  • Votes 13
  • Parts 5
Ongoing, First published Aug 15, 2022
Mature
Мина година от както бяхме избягали от онзи остров. Сещам се доста рядко за онова място, но когато се сетя ме обзема странното чувство, че това не е приключило, че те ще се появят...


                  .............

Бях сама в квартирата. Су и Джаксън излязоха навън и ще се върнат доста късно. Аз бях на дивана и гледах телевизия. По едно време чух звънеца и станах да видя кой е. Когато отворих вратата останах на място. Това не може да е истина. Не вярвах на очите си...
???: Здравей Т/И.- каза той с лека усмивка
Ти: J-Jimin?

                   .............

Стоях скрита в гардероба в стаята си трепереща. Сълзи се стичаха от лицето ми. Запуших си устата с ръката си, за да не чуе риданията ми.

???: Т/Ииии..... Излез. Знам, че си тук. Няма да избягаш този път.

Намери ме....
All Rights Reserved
Sign up to add HORROR HOTEL season 2 to your library and receive updates
or
Content Guidelines
You may also like
Watch by ValeriyaAngelova
17 parts Ongoing
(Кратка история) #BBHContest ПЪРВО МЯСТО Смятам че името, което ни е дадено по рождение, има огромна свъхестествена сила, която не можем да си обясним. Сила, свързана пряко с нашата съдба. Тя може да е светъл лъч, но може и да е тъмна бездна. Но ние не избираме сами имената, които да носим. Те ни се дават от хората, които най-силно ни обичат. И тук може би идва най-голямата ирония на съдбата. Името ми е Ипомея. Кръстена съм на също така нареченото ,,Лунно цвете", което разцъфтява привечер в бели нежни цветове, и остава през цялата нощ. Но единствено нощните пеперуди се дивят на неговата красота. И цветето само в мрака разцъфва, обляно от лунните лъчи. Самотна съдба, дарена на самата мен от майка ми в денят на моето раждане ... и денят на нейната смърт. Не понавах баща си, занех единствено, че бил моряк, но един ден се изгубил безследно в морето. Често гледах към хоризонта, към края на видната морска шир. И аз не знаех защо точно. Но привечер обръщах гръб на залеза. Свикнах да живея скрита от света, невидима, досущ като лунното цвете. Но не можех да избягам. Защото кой би могъл да избяга от съдбата си!
You may also like
Slide 1 of 10
t h e    l i s t.✔ cover
С вкус на шоколад cover
Me&You cover
Елеонор: Мъката на затворниците cover
Кутия от ада cover
♤ сянката ♤ cover
Проклятието на Храмът на Кървавата луна cover
Електричество по тялото (Electricity in corpore) cover
Watch cover
Кървавият дневник cover

t h e l i s t.✔

8 parts Complete

Съществувам в продължение на 17 години. 7-датата, на която се родих. 7-датата, на която умрях. Ако четете това, значи голямото "нещо", по което работих, е успешно завършено, и съм изпълнила всички дни от списъка. Жанр: Mystery/Thriller Short Story ⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊ #2 in Mystery/Thriller [01.02.18] ⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊⚊