Когато бях малка мислех, че светът от миналите векове е бил черно-бял, сив свят. И колкото повече години минават толкова повече се появя оттенък на цвят , докато е стигнало до сегашният момент . Цветен свят със сиви хора.
Живеем в свят на алчност,лъжи, мъст,жажда за унищожение ,жажда за намаление на популацията. Унищожение.
Смърт ! Незмирици ! Насилие! Всеки намира своя начин да оцелее - кражби,завоевания и убийства. Но това , което втрещи целия свят бяха Анумалийте- родени със сили не обясними на хората , те поемаха избора да се крият ,правейки се на ,,нормални" или избираха пътя на мъста и унищожението .
Ако търсите книга, която ще бъде завършена, продължавайте напред, защото на тази сигурно няма да се види край.
Висока женска фигура бавно пристъпва напред. Носи дълга червена рокля, която се влачи зад нея като кървава диря и изтрива отпечатъците от босите й крака.
Вълчи, кехлибарени очи, като бледи златни езера, украсяват извънредно бялото й лице. Дълга, тъмна коса се спуска по раменете й като поток от разтопен обсидиан. Аквилен нос и кредави, розови устни допълват хищната й красота.
Заговаря, а гласът й е озадачаващ. Нисък, с приятна следа от дрезгавост и с намек за по-голяма сила, отколкото предполага крехкото й тяло:
- Сега вече знаеш, Анабел.