"-Какво според теб е истинска любов, Валерия?-дъхът му се удряше срещу устните ми и се опитвах да не мисля за усещането. -Да не можеш да мислиш за никой друг освен този човек. Без него всякаш си празен, нещо липсва в теб, а когато сте заедно нищо друго няма значение, светът спира да се върти и само той е от значение. Би направил всичко, за да е добре, дори да пренебрегнеш себе си заради него...-пръстите му се преместиха на устните ми и ми попречиха да продължа. -Да го обичаш повече от себе си и да го поставяш пред теб каквото и да става стига да е добре. Точно това ще направя, Вал, поставям те пред себе си.-гласът му се пречупи заедно с мен. Стомахът ми се преобърна на 360 градуса. -Какво искаш да кажеш? -Пускам те, Вал, щом присъствието ми те наранява по този начин, няма да те задържам. Дори това да означава друг да те има, ще го преглътна стига ти да си добре."