Please Don't Leave Without Me

"Кажи ми... Ако Смъртта бе застанала пред теб в момента, би ли я прегърнал?"
Този въпрос кънтеше все по-силно и по-силно в главата ми с всяка изминала секунда. Тялото ми изтръпна и дъхът ми спря, когато отговора иззвъня рязко в съзнанието ми.
Да.
Изведнъж изтръпналото ми тяло и натежалото ми сърце сякаш се отпуснаха и топлина измести студенината в крайниците ми. Бих прегърнал Смъртта с последната си глътка въздух, с последния удар на сърцето ми. Бих я приветствал като стара любовница, бих се радвал да вкуся топлите устни, които носят така желания спокоен край.
Не разбирах защо всички я описваха като нещо страшно и ужасяващо. Не ме е страх от Смъртта. Страх ме е от живота. От болката и самотата, които го съпътстват.
"Но трябва да бъдеш силен и независим." Изморих се да бъда този, който не съм. Изморих се да се опитвам и никога да не бъда забелязван от никого. Нямах си никой специален. Не мисля, че изобщо някой би забелязал, ако някой ден просто... Изчезна.