"- Престани да говориш така...- заглъхна Ева.
- Как?- прошепна Дилън.
- Сякаш това е краят...- промърмори.
- Това е краят. - спирайки за малко, той облиза устните си и я погледна. -Това е краят на нас.
- Не... - проплака, поклащайки глава. - Не, не, не. - поклати глава, сълзите и се стичаха свободно по бузите и. - Моля те, Дилън... - хвана ръката му. - Не го прави, моля те. - каза отчаяно.
Поглеждайки я, с болка в очите, той се отдръпна и с едно-единствено поклащане на главата, той се обърна и започна да се отдалечава.
- Остани... - гласът и прегракнал. - Кълна се, ако направиш още една крачка, ще те намразя, колкото и трудно да е....кълна се, ще те намразя от дъното на душата си. - изкрещя тя.
Той спря за момент, но след това тръгна с високо вдигната глава.
- Дилън! - изкрещя му, гледайки с удивление, че дори не се обърна. - Моля те, не го прави... Обичам те!
Падайки на земята, постави треперещата си ръка върху устата си, възпирайки се от това да се сломи още повече, докато сълзите и се лееха неконтролируемо по бузите и."