Докъде бихте стигнали за да не мислите за празнотата в себе си?
Осемнайсет годишната Алексис е мечтата на всяко едно момче, за жалост и най-големият кошмар на бащите.
Майка и изоставя нея и баща и когато е на седем години и от тогава нищо не е същото, особено тя. Тя вижда лицата на хората, които дори те не знаят, че имат. Готова е да побърка всеки един нерв в тялото на друг, само до момента в който я поиска.
Сирена? Не, по-скоро кучка.
Един ден открива, че може да чете мисли, с което баща и е бил наясно дълги години. Отегчен до болка от глупостите и, я изпраща в пансион на другият край на Америка, някъде където ще е под строг контрол и няма да може да прави глупости. Но не какъв и да е пансион, а цял замък обграден от едната страна с безкрайна гора, а от другата с океан. Хората вътре не са съвсем обикновени тийнеджъри, а притежават най-различни способности. Дълбините на горите разкриват мистерии за каквито дори не е мечтала, а между стените на замъка се крият дори повече удоволствия от тези които е изпитвала.
Продължение на "Първата и последната в сенките".
"
-Добре дошли! Моля заповядайте оттук,ако сте новодошли,а ако не сте моля от тази страна тук...да точно тук госпожо. И си изчакайте реда!
Ама какво по дяволите...
-Охо,дъщерята на Първия,от кога не сме се виждали?
Обърнах се назад и видях момиче с прилична височина,малко по високо от мен, кафеви очи с огнено червен блясък и бледочерна дълга разрошена коса
-От скоро,мисля.
"