Ние.

Обичали ли сте някога?
Но онази чиста обич, искрената, пред която не стоят граници и пречки? Която не иска нищо, просто я има...
А обичали ли сте силно и сляпо, безрезервно, въпреки грубото отношение, въпреки че знаете какво да очаквате?
Защото аз - да.
Обичах и по двата начина...
Обичах единия по онзи така чист и неосквернен начин, обичах го заради милите жестове и заради самата обич, която ми даваше. С която ме даряваше.
Но обичах и него... с нетърпимия и неудържим нрав, с пламъка в очите. Обичах го бурно и безразсъдно. Исках цялото му внимание, копнеех за ласките му, за погледа му, но не ги получавах... Не можех да си представя да дишам без него.
Представлявахме по един ъгъл от триъгълник. Всяка негова страна беше път, тръгващ от един ъгъл и стигащ до друг.
А знаете ли какво е синоним?
Това е термин в граматиката, който означава думи, различни по форма, но еднакви или близки по значение.
Огорчение, изтезание и отчаяние. Синоними.
Всяка дума представлява един от нас. Това бяхме ние. Невъзможният триъгълник.