"През този живот тайно ще се държим за ръце" - беше обещанието им. И те го спазваха. Когато Лиз затваряше очи, можеше да почувства докосването на ръката му. Когато Аштън поглеждаше към звездите, виждаше отражението на очите ѝ.
Вятърът се засили и Лиз се сви на кълбо. Студът не я плашеше толкова, колкото неизвестността. Какво щеше да стане с тях? Щяха ли някога да бъдат заедно? Или любовта им щеше да остане несбъдната мечта?
В този миг една звезда падна от небето. Лиз затвори очи и си пожела тяхната любов да победи всички препятствия. Може би някой ден, когато съдбата реши, те отново ще се срещнат. И тогава, най-накрая ще могат да се държат за ръце, без да се страхуват.