Окови от кървав сатен

Флаурла израсна в мрака на пансиона, място, което за нея не беше дом, а просто покрив над главата. След като майка ѝ почина, когато Флаурла беше едва на шест, животът ѝ се превърна в поредица от мълчаливи дни и безсънни нощи. Баща ѝ - алкохолик и наркоман - изчезна от живота ѝ почти веднага, оставяйки я на прага на социалната институция като изоставена кукла, лишена от детството, което другите деца имаха.

От първия ден в пансиона тя беше различна. Докато останалите деца играеха и търсеха утеха едно в друго, Флаурла се оттегляше в ъглите на стаите, предпочитайки мрака пред светлината. Усмивките бяха рядкост, а думите - още повече. Мистериозността ѝ караше другите да я отбягват, създавайки около нея ореол на страх и неразбиране.

На осемнадесетия си рожден ден, докато другите деца се подготвяха за поредния обикновен ден, Флаурла беше решила, че е време да избяга. Тя нямаше нищо освен едно обещание, което беше дала на себе си - да открие живот, далеч от мрака и призраците на миналото.

С едно единствено куфарче в ръка, тя напусна пансиона в ранните часове на утрото и взе първия автобус към Испан