- Значи искаш да се разведеш с мен, така ли? - попита той, като постави едната си ръка на масата до чинията и облегна широкия си гръб на стола, заглеждайки се право в очите ми с един студен поглед, от който не знаех как да отговоря. Затова само поклатих глава в съгласие. - Не си познала, скъпа, аз не оставям това, което е мое, а ти и детето в утробата ти сте мои - заяви той, без да отделя погледа си от мен. Това негово вечно чувство на собственост ме вбесяваше. Стиснах зъби, изправих се рязко на крака и поставих двете си ръце на масата за опора. - Не си прави илюзии, че нещо, свързано с мен, ти принадлежи. А теб ще се разведем и точка. - След тези свои думи се отправих към спалнята си, но той стана, хвана ме за ръката и ме завъртя към себе си. - Не ме принуждавай да бъда лош. Виждала си на какво съм способен. Не ме вбесявай, или...