!!! ЗАВЪРШЕНА !!! Когато историята се повтаря, всеки един е наясно какво го очаква на другия, но за себе си никога не може да бъде сигурен. Всеки един знае колко е важен е за него другия, но другия дали го знае? Можем ли винаги да знаем какво чувства и мисли човека срещу нас? Можем ли да знаем, всъщност колко ни обича той, въпреки че сме губили контакт? Наистина ли, израза "Старата любов - ръжда не хваща" важеше за всеки един от нас? Наистина ли израза "Приятелството между момиче и момче - не съществува", важеше за всички? Наистина ли той/тя ме лъже? Наистина ли ме обича? Или просто съм поредната играчка? Дали ме вижда като слабак/слабачка? Как ме вижда по дяволите в неговите/нейните очи? Възможно ли е да има "нас" вместо "мен и него/нея"? Възможно ли е тя/той да е човека с който ще живея и след 40 години и няма да се пуснем докато не умрем? Тези въпроси си задаваха Беатрис и Итън, които като малки бяха израстнали двамата. Бяха приятели. Бяха познати. Бяха близки. Бяха далечни. Може да не си го признаваха, но между тях имаше нещо повече от приятелство.
Detail lengkap