I Walk Alone

- Остани с мен! - думите му така проехтяха надалеч от мен, карайки ме да се спра и да го погледна за последен път. - Намерихте отново, няма този път да ти позволя да ме изоставиш!
Последният му вик ми проряза сърцето толкова силно, че почувствах как се пръска на безброй части. Усещах вече от дълго време чувството на вина и така не можах да я премахна. Не исках така да се свършва, но уви не всичко е определено както трябва. Преглътнах мъката и виканията му, като само извърнах главата си към новата ми дестинация.
Знам, че правя поредната грешка.
Знам, че след това ще съжалявам отново, обляна в сълзи, но аз не мога да се променя. Аз винаги ще рискувам всичко скъпо за мен, само, за да мога да усетя новата тръпка към непознатото, което да ме отведе към висините на приключението.