2 parts Ongoing Беше преди три години, когато слънцето се отразяваше в блестящата повърхност на Сена, а мъглата се спускаше над Париж. Амели Белмонт и Леон Грациани не се познаваха. Двамата бяха на семейна почивка в града, но техните пътища не се пресичаха тогава.
Беше една от онези топли юлски вечери, когато улиците на Париж се изпълваха с живот. Семействата на Амели и Леон се бяха отклонили в малка, оживена уличка, а звукът на смях и музика изпълваше въздуха. Павилионът за стари книги на мадам Дюпон стоеше сгушен в ъгъла на улицата, покрит с лозови клонки и цветни панделки.
„Тук няма да влезем," каза майката на Амели, леко притеснена. „Може да е затворено."
Но Амели беше вече вътре. Присвила очи пред ниските рафтове, тя се разхождаше между прашните книги, докосвайки внимателно кориците. Тишината вътре беше толкова различна от шума отвън - сякаш времето тук тече по-бавно.
Леон влезе малко по-късно, без да забележи Амели в задния ъгъл. Очите му шареха по лавиците, търсейки нещо конкретно - нещо, което не можеше да намери сред многото книги. Лицето му беше напрегнато, а съзнанието му все още се бореш
![ကြၽန္းေပၚတြင္ တပတ္ [ ကျွန်းပေါ်တွင် တပတ် ] by RoseJaipur](https://img.wattpad.com/cover/276997593-80-k431308.jpg)
![ကြၽန္းေပၚတြင္ တပတ္ [ ကျွန်းပေါ်တွင် တပတ် ] cover](https://img.wattpad.com/cover/276997593-256-k431308.jpg)
