Грейс се отдръпна с разтуптяно сърце. Не беше истина. Не можеше да е истина. Очевидно беше пияна и й се привиждаше. Или пък си беше ударила главата в ръба на масичката, изгубила бе съзнание и кръвта й изтичаше. Точно така! Това й се струваше правдоподобно. Или поне по-правдоподобно, отколкото горещата, пулсираща възбуда, която бушуваше в нея и копнееше за тялото му. А него си го биваше. „Когато си фантазираш, момиче, определено не си поплюваш. Май напоследък си попрекалила с работата. Започнала си да прихващаш от фантазиите на пациентите си." Той посегна към нея и улови лицето й в силните си ръце. Грейс не бе в състояние да помръдне. Единственото, което можеше да стори, бе да му позволи да повдигне брадичката й нагоре, докато погледът й не срещна пронизващите му очи, които, тя бе сигурна, можеха да надзърнат и в най-потайните кътчета на душата й. Очи, които я омаяха така, както смъртоносният хищник хипнотизира плячката си. Тя потрепери в прегръдките му. В този миг горещи, настойчиви устни, се впиха в нейните и тя простена в отговор. През целия си живот бе слушала за целувки, от които коленете н
Mais detalhes