Never forget to be yourself

аз съм от тези момичета,които бяха наивни,чувствителни и прикосновенни..
Казва се Габриел Фюджър и съм на 17 години от Париж.Ежедневието ми не беше кой знае какво ... Училище,вкъщи.. по някой път ходехме с най-добрата ми приятелка(Миранда Оутманд) по моловете..
Докато един ден не срещнах него..

Ретроспекция:
С Мира решихме да прекараме уикенда на кея..
Когато пристигнахме ,Мира реши да отиде за сладко (и двете бяхме шоколадовите принцеси ;ддд знам колко глупаво звучи,но все едно се бяхме родили с шоколада ;дд ) и нещо за пиене..
Тъкмо оправях мястото си за почиване през следващите часове,когато не реших да отида да проверя къде се забави Мира....тръгнах но нещо не накара да се върна метри назад и да падна по дупе ..не можех да видя гиганта ,който ме избута,но след около двайсет секунди пред мен се подаде една ръка,която ми помогна да се изправя на крака..
Погледнах го ...той беше висок със добре оформено тяло и бицепси,косато му беше кафява,а очите му небесно синии ^^^^
Той говореше нещо ,но аз така и така не го чух..
-Извинявам се за блъскането красавице..-гласът му беше толкова спокоен и увер