Крила на съдбата

Сиена Ашфорд
Клетка, която изглежда позлатена, но вътре е гнила и ръждива - така бих определила живота си. Винаги съдбата ми е била контролирана от други хора. Как да се обличам, какво да говоря, какво да тренирам и с какво да се храня. До скоро баща ми, а сега уредения ми годеник. Но може би преди години, в миналото ми имаше един човек, който ме караше да се чувствам жива, припомняше ми коя съм, какво харесвам и не ми слагаше окови как да се държа и какво да говоря.
Мина много време и съдбата пак ни среща. Нямам си никой - сама съм! За цялото това време той остана единствената искра, която ме държеше жива, избледняващ спомен в мислите ми вечер. И сега, когато вече не мога да понеса повече покорство животът ми поднася именно него, за да ме върна в миналото, да намеря себе си и да продължа заедно с него. Бях забравила коя съм, какво търся и какво искам, но той е тук да ми припомни или пък за него съм била просто поредната в леглото му и е забравил коя съм?

Матео Ричи
От деня на раждането си бивам изоставян от всеки, който се докосне до мен. Не мога да задържа, никого до себе си. Понякога се питам толкова