Impossibly possible

Сълзи.Мъгла.Кошмар.Събуди се.СЪБУДИ СЕ.Не е истина.Не е реално .Събуди се ,Мелани.Отвори очи.ОТВОРИ ОЧИ.Вдишай.Издишай.Вдишай.Издишай.Повтори.Мъгла.Не се оставай ,Мелани.Не го прави. Не следвай светлината ,следвай инстинкта си.Силно е.Не мога.По-силно е. Боря се.Надвива ме.Слаба съм.Светлината е близо.Усещам я. Усещам топлина , уют.Може би не е толкова зле?Дали просто да не...
„Мел, не ме оставяй сам.Ти ми обеща.ОБЕЩА МИ.Знаеш ,че ние си спазваме обещанията.Не ме предавай сега „ - Гласът . Неговия глас. Светлината се отдалечава. Духна вятър.Хладно е . Ето я пак , по искряща от всякога. „ Мелани .... обичам те „ - Светлината изчезна.Усещам полъх.Главата ми пулсира.Спомени.Кадри. *Идвам си Хари ,няма да те оставя. * . Виждам цветя.Много цветя.Навсякъде се. Лалета,рози,детелини,маргаритки.Ето и врата.Голяма ,дървена стара врата . Хващам дръжката ,но светлината пак идва * Как бих могла*. Влизам и за миг всичко изчезва.Празнота.