-Татее! Разкажи ми нещо за "Лека нощ"! - помоли енергично малкото петгодишно момиченце с глас, чуващ се из целия град. -Ари. По-тихо. Ще събудим мама! -изрече спокойно баща и, който криеше същия весел поглед под полу-затворените клепачи. -Какво искаш да ти разкажа? -Ами...влюбвал ли си се някога? -За майка ти ли говориш? Как се запознахме? -Влюбвал ли си се в някоя друга? Найл се замисли преди да отговори. Ари го гледаше с онази "кучешка муцунка". Той се предаде и потвърди. -Разкажи ми! Тя как се казваше? Как изглеждаше? Обичахте ли се? Защо се разделихте? -детето започна да разпитва баща си с интерес. И спомените се появиха в главата му. За една история. Любовна история. С едно момиче. Спомените за тази история вече трябваше да са забравени. Изтрити. Умрели. Но спомените не умират. Никога.