Момичето седна на мекото легло и една самотна сълза се спусна по бузата и и падна върху постеления бял чаршаф, на който вече се беше образувало малко, мокро петънце. -Защо?-попита шепнейки тя.-Защо светът е толкова жесток? -Живота е кучка.Научи се да я чукаш, преди тя да е пречукала теб.-каза къдрокосия. -Това е тъпотия, Хари.-каза тя, като леко се засмя и подсмъркна. -Из, самата истина е.-каза той като затвори очи и събра вежди. -Направихме голяма грешка.-дълбока въздишка се изтръгна от устните и. - Никога не е късно да постъпиш правилно.