Хей,Хари...
Много (ми) ни лисваш.Не може да не забележ(а)им отсъствието ти.
Жената от WICKED каза,че тестът ни тепърва започва.Уплашени сме,не мога да отрека.Но сега,тези хора,които дойдоха и ни спасиха,след като ти си отиде ни заведоха в тази голяма сграда,приличаща на склад,насред пустинята,която сега беше новата Земя.Оставиха (ме)ни уплашен(а)и и нетърпелив(а)и.После се добрахме до вода,топли душове,нови дрехи и дори си имаме стая с легла!Тези хора ни направиха някакви тестове.Видях как извличат някаква странна синя течност от вените ми.После ни заведоха в някаква столова,която беше пълна с хора на нашата възраст-момичета и момчета.Осъществихме контакт с тях,установи(х)ме,че не сме били единственият лабиринт.
Но има нещо,което ме кара да не вярвам на тези хора.Подозирам нещо и то не е добро.Но дори и да излезе нещо гнило,от което няма да съм много изненадана,ще се справ(я)им.
Обича(м)е те.
Ема
"Знаеш, че можеш да се скриеш, но никога няма да избягаш,скъпа!" каза той и се усмихна зловещо.Дори и в мрака забелязах подлата му усмивка.
"Значи сега ще ме убиеш,така ли?Както направи с приятелите ми?" колкото и да се опитвах да изглеждам смела,треперещият ми глас ме издаваше.
"Има огромна разлика между теб и твоите приятели.Не бъди лоша!" каза и започна да се приближава...
~Историята ще бъде редактирана,след като я приключа.
~Съдържа вулгарен език.
ВСИЧКИ ПРАВА НА : @_harrysgirll_
#1 in dark
#1 in styles
#1 in killer
#1 in horror
#1 in fanfiction