" Нощта е сляпа и тишината я поглъща. Нощта е моя и нежно ме прегръща. " почерка бе изкривен, сякаш писан от трепереща ръка. На места буквите бяха размазани, вероятно от сълзите, които се разбиваха в белият лист. " Помня, че я срещах късно през нощта. Вървеше грациозно, а сянката й я следваше. Кожата й изглеждаше бледа на лунна светлина. Очите й блестяха, а напуканите й устни целуваха поредната цигара. Изящна. Като самата нощ през август. "All Rights Reserved
1 part