All About Us

Хората казват, че най-важните години са тези прекарани в гимназията. Тогава срещаш любовта, получаваш първата си целувка или усещаш пеперудите в стомаха си,  ставаш по-зрял човек. Е, при мен е по-различно. Избягах от нас когато бях на тринайсет. Баща ми беше убит. Майка ми веднага си намери заместител. Брат ми никога не го е интересувало каквото и да е за мен. Чувствах се излишна, невидима, уязвима. За това просто си събрах багажа и избягах. Без да кажа сбогом.
От години вече живея в една отдавна изоставена къща. Сама. Нямам работа, съквартирантка, приятели. Само себе си. Прехранвам се като крада. Да. Никой не би заподозрял дребното, срамежливо момиче.
Сега вече имам нужда от някого, с когото да съм близка. Надявам се този човек да дойде сега.

-МакКензи Маликов /или както предпочитам - Кензи/