- Хари, не е смешно, върни ми го - червенокосото момиче се протегна и се опита да вземе обратно органайзера си от ръцете на къдрокоското.
- На мен ми е смешно - Хари се ухили, изправи се и започна да тича из стаята, като очакваше, че момичето ще се присъедини, но тя остана на мястото си и продължи да го гледа сериозно - Добре де, но ще направиш нещо за мен преди това. Целуни ме, Вайълет.
***
Вайълет има червена коса и се облича само в черно, но това не я прави лошо момиче. Всеки детайл от живота й е планиран и тя не се отклонява от целите си. Тогава се появява Хари, който развива дълбоки чувства към нея и е готов на всичко, за да разбие графика й и представата й, че кариерата е по-важна от любовта, но накрая единственото разбито може да се окаже сърцето му.
Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме.
Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него?
Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно.
Той.
Беше.
Моят.
Преследвач.