Понякога сънувам хора, които умират. Знам точно как ще ги настигне смъртта и винаги се случва. Какво правя като се събудя ли? Пиша всичко, което съм видяла, докато все още е прясно записано в съзнанието ми. Излизам и се опитвам да спася този човек.
Изневерявам на смъртта.
Какво друго мога да направя? Да седя с скръстени ръце, докато знам, че някъде един човек губи живота си, а аз мога да му помогна? Или да отида и да направя всичко, което е по силите ми, за да го спася, защото живота му е точно в моите ръце?
Какво би се случило, ако следващия човек, чийто живот си спасил е от известна бой банда? А когато той тръгне да те търси, само защото не може да мисли за нищо друго освен за теб?
Но всичко това си има цена. Лишена съм от възможността да плача. Всеки път, когато сълзите потекат предизвиквам съдбата, а тя ми се отплаща по най-лошия начин. Помага ми да видя, нечия смърт, причинена от мен. Какво ми има? Да не би да съм болна от патологична болест, която няма лечение? Да не би да съм някаква грешка?
_____________________________________________________________________________
Ще публикувам нова глава всеки понеделник и петък.