„А уж бях от честните и почтените, а виж ме сега. Казвам им колко добри приятели сме . Но не приятел наричаш някой като теб. И ти ми каза всичко, което исках да чуя, а не мислеше. Показа истината заедно с всички нейни разочарования. И лъгахме заедно, за да спасим всичко, което имахме. И не съжалявам. За нищо, защото ти Луи.. Ти ме научи на много. Научи ме, че няма значение колко много ще вали, щом дъгата ще дойде. Научи ме, че колкото и тъмно да е, ти винаги ще си там. И ще бъдеш моята светлина. Научи ме, че колкото и студен да бъда с теб, ти винаги ще бъдеш до мен, за да ме стоплиш. И ако ме обичаш.. Само тогава ще си е заслужавало. Защото аз не ти оставих просто част от сърцето си, Луи. Дадох ти го цялото с всичката обич, която ти му даде."
Из „Писмата на един лъжец"
*Cover ~ hoesung*
Джено преживява комшар, който го кара да изгуби всякакво доверие у лекарите. Прекарва повечето си съзнателен живот в презиране на хората, избрали тази професия. Много години по-късно той среща стар забравен приятел.
Но какви тайни има този забравен приятел от него? Какъв е всъщност той? И Джено ще събере ли смелост да му се довери, загърбвайки миналото и страховете си?