-Perfect Photo-

Водата се спускаше бавно по склона ,като отронваше малките камъчета със себе си и се разбиваше на пяна в реката, където се беше събрала групичка пеперуди.Слънцето тъкмо изгряваше ,небето се обагри в пастелни цветове, тревата бе покрита с роса,птиците минаваха през водопада и той сякаш ги поглъщаше.Пристъпих бавно и погледнах напред.На скалата пред реката беше седнало момиче с дълга рижава коса точно като моята ,когато се обърна забелязах , че няма лице, на мястото на което трябва да са очите беше празно.Отстъпих назад , докато я гледах.Момичето вдигна ръка и ме подкани да дойда по-напред.Краката ми сякаш сами се движеха.Бях на няколко метра от нея.Тя посочи нещо надолу ,когато погледнах забелязах,че фотоапарата ми виси от рамото и очевидно е бил там през цялото време (странно не бях го забелязала) Вдигнах глава ,всичко ми се стори някак по-различно,по-цветно,по-наситено.Слънцето се отразяваше в косата на момичето и я правеше по-блестяща.И тогава го забелязах.Това е.............перфектната снимка.Посегнах към фотоапарата ,включих го,фокусирах и......