Ангелите властват над света. Хората се чувстват задължени да им помагат. Превърнали се в роби, за тях е табу да се противопоставиш на висш. Но не всички са единодушни. Една новосформирана група от край време мечтае за свободата. Те копнеят с целите си сърца да могат да изпитат тежестта на собствения си живот: да вземат сами решения, да правят това, което желаят, да се учат, да се докоснат до скритото знание на собствените си книги, което сега е притежание само и единствено на ангелите.
Демоните, до скоро забравени от обитателите на горните земи, се надигат. След смъртта на баща си принцът, сега вече владетел на подземния свят, решава да изпълни мечтата си. Той желае народът му да се върне и отново да живее съвместно с хората, желае демоните да живеят спокойно без да бъдат преследвани, избивани, заклеймявани и връщани обратно в тъмния свят.
Съдбата може би нарочно среща коренно различните хора с напълно еднакви желания. Каква ли история ще сътворят момичето, отритнато от народа, заради възгледите си и владетелят, прокуден обратно във собствените си територии?
Висока женска фигура бавно пристъпва напред. Носи дълга червена рокля, която се влачи зад нея като кървава диря и изтрива отпечатъците от босите й крака.
Вълчи, кехлибарени очи, като бледи златни езера, украсяват извънредно бялото й лице. Дълга, тъмна коса се спуска по раменете й като поток от разтопен обсидиан. Аквилен нос и кредави, розови устни допълват хищната й красота.
Заговаря, а гласът й е озадачаващ. Нисък, с приятна следа от дрезгавост и с намек за по-голяма сила, отколкото предполага крехкото й тяло:
- Сега вече знаеш, Анабел.