Устните ти горят, пресъхнали в очакване.
В очакване на нещо ново, за нови мечти,
за детското вътре в дъгата,
опитвайки се да забравиш мрачното минало.
От какво се боиш.. бъди силен(на)..
за последно.. тук съм, идвам..
още съвсем малко, и ще съм отново при теб
моля те.. остани тук!
Раздвижената линия от изрази докосващ скулите,
усмивката в която днес възкръсваш ти.
Ти си като вятъра идва и си отива..
вятър, който играе по лицето и косите ти..
небрежно сресани във времето.
Не се бой - аз съм тук, хвани ме за ръката
и стискай здраво.
Аз ще те пазя и зак рилям..
Усмихни се :)