Падане

Трупа беше в бунището на факултета. Гнусно място. На челото на красавицата пишеше "съжалявам за мръсотията" и в ръката си държеше
една кутия цигари, от евтините. Очите и бяха отворени. Имах чувство, че още е жива. Просълзих се. Не, не беше от болката, а от миризмата на тиня. Беше ми казала, че иска да умре на такова място, защото тялото и нямало стойност. Тяло без душа е нищо. Щяла да си чувства на място при лайната. Простотия. Пълна
Наистина я обичах. Беше много красива, дори сега. Тя ме научи да обичам. Имаше стълби по които да сляза и да я издърпам от калта. Слязох и клекнах до нея. Беше студена.
На лицето и имаше една доволна гримаса,сякаш най накрая беше щастлива. Протегнах ръка и и затворих очите. Взех кутията с цигари. Запалих една. И се прибрах вкъщи.