The Psycho Therapy

-Защо си тук?-попитах, дори не знаех защо.
-Има ли значение?
Погледнах към звездите така далечни и някак чужди.
-Може би.-отвърнах, обръщайки глава към него. Протегнах ръка и махнах една къдрица, паднала пред очите му. Погледът ми се премести към бялата блуза, под която си личаха татуйровките му. Заглючих погледите ни и сякаш точно в този момент, точно тук, нямаше никой друг. Само ние на целия свят. Той отмести погледа си и всичко свърши. Отново бях в огражденията на скапаната болница.
-Нека избягаме.-каза толково просто след дълго мълчание.