Hello Babygirl

-Хора?-извиках, но без успех. Перфектно. Приятелите ми ме бяха изоставили сама, в изоставен лунапарк, на пълнолуние. Божичко умирах от страх. Нямах нито обхват, нито батерия.
Чух шум зад себе си. Обърнах се бавно, задържах дъха си и отворих очи.
-Здравей, момиченце.-зловеща усмивка се настани на лицето на така познатия ми от някъде младеж.
----------------------------------
След петминутното ми бягане се уморих, а човека който ме гонеше просто ходеше зад мен.
-Какво искаш от мен?-попитах изплашено.
-Да направим сделка, разбира се.
-------