Девическо училище. Когато чуете това, се сещате за всички онези кротки момичета, които ходят с черни наметала, с покрита коса, винаги изрядна външност, всеки ден четящи молитви. Там не бе по-различно. Докато един ден, група момчета нахлуват посред нощ в училището.
"-Не искаш да станеш като нея, нали?-попитах момичето до мен. Изглеждаше адски уплашена,че се крием зад врата, опитвайки се възрастната жена да не ни види.
-Какво й е на сестра Агата?-попита с възмущение. - Тя е пример за всички нас!-опита се да звучи твърдо, а аз извъртях очи.
-Става това, че тя е петдесет годишна девственица, която, ако види мъжки член, ще се прекръсти сто пъти, а след това ще си измие очите със светена вода-засмях се на собствените си изводи и двамата излязохме, тъй като нея вече я нямаше.
-Не говори така в божието училище!-скастри ме. Боже, това момиче е непоправимо. Но не пречи да поработя върху... и под нея..."
Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме.
Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него?
Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно.
Той.
Беше.
Моят.
Преследвач.