Timeless time

Стаята бе тъмна. Единственото, което бих могла да различа, бе силуета му. Раменете му се подаваха иззад опърпания, предполагам, стар стол. Гърбът му беше обърнат към мен, а стойката му издаваше вътрешното спокойствие, което таеше в себе си. Толкова години чаках този момент, най-сетне да го срещна. Повтаряше ми,че най-важно е времето. При мен "най-важното" беше в изобилие, но не ми стигаше само да го притежавам. Трябваше да се науча да боравя с него. Макар и непряко, мъжът стоящ пред мен, ми помогна. Извървях пътя дотук. Сега остава само да разбера дали си е струвало.