Timeless time

Reads 298
Votes 30
Parts 3

Ongoing

Last published Mon, Dec 28, 2015

Стаята бе тъмна. Единственото, което бих могла да различа, бе силуета му. Раменете му се подаваха иззад опърпания, предполагам, стар стол. Гърбът му беше обърнат към мен, а стойката му издаваше вътрешното спокойствие, което таеше в себе си. Толкова години чаках този момент, най-сетне да го срещна. Повтаряше ми,че най-важно е времето. При мен "най-важното" беше в изобилие, но не ми стигаше само да го притежавам. Трябваше да се науча да боравя с него. Макар и непряко, мъжът стоящ пред мен, ми помогна. Извървях пътя дотук. Сега остава само да разбера дали си е струвало.

end

Join the largest storytelling communityGet personalized story recommendations, save your favourites to your library, and comment and vote to grow your community.