Тя е Маделин Стайлс.Не коя да е,а дъщерята на Кейти и Хари.Тя е като бомба със закъснител,като запалена клечка кибрит,като догаряща свещ...Тя има споразомуние да бъде добро момиче през последната си година в гимназията. Той е Виктор Уатс.Не,кой да е,а учителят по история.Той е винаги ядосан,мрачен,никога не се смее и обича да раздава заповеди...Той е и неописуемо млад и привлекателен,също и мистериозен. "Доброто момиче" Маделин Стайлс ще трябва да се изправи пред най-големите си страхове(да,дори дъщерята на Кейти и Хари си има страхове)...Тя ще трябва да докаже коя е и на какво е способна.Тя ще трябва да се бори за забранената си любов,докато сенки от миналото на родителите и излизат от мрака и започват да я дебнат. Тя е обучена,но дали това е достатъчно? Тя е Маделин Стайлс и прекалено много хора желаят смъртта и.

Ирен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.

Опиянението на една прераснала в грях грешка, която има силата както да увековечи един пламнал пожар, така и да съсипе животи, иначе безсмислени без нея - или как преподавател бива омаян завинаги от малката Аделайд. Скоро привличането прераства в незабравима любовна афера, в която и двамата се провалят да запазят контрол.

______________________________ АБСЛЮТНО ВСИЧКО В ТАЗИ КНИГА,Е САМО И ЕДИНСТВЕНО МОЕ. Историята не се препоръчва за лица под 16 години. Covers #1,#2 - steladesi 223K прочитания 🔝 / 21.12.2016 #1 FanFiction 🔱 230K прочитания / 7. 12. 2017. 240K прочитания / 8.02.2017 244K прочитания / 17. 02. 2017 246K прочитания / 25. 02. 2017

Куки е зайче хибрид и е в сиропиталище. Той е единствения различен там и няма приятели. Но един ден щастието се обръща към него и го осиновяват. Четете и разберете :) Начало:08.10.2020г. Край:26.12.2020г. Редактирана ♡︎☺︎︎

Лудницата не е място където да се влюбиш. Адела Кинг е доброволка в лудница, защото майка и мисли, че така ще промени ужасното си поведение. Когато разбере, че ще помага на мъж на име Хари Стайлс, няма и да си представя, че ще го нарича татенце ИСТОРИЯТА Е ПРЕВОД ОРИГИНАЛНАТА АВТОРКА Е @pizzaharold ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Преди да започнете да четете, предупреждавам тази история съдържа сцени за "възрастни", като например: - Daddykink; - Насилие; - Подобие на BDSM; - Страшни сцени;

- Пусни ме моля те не искам да съм тук! Изплака горкото момиче а момчето я погледна ядосъно. - Млъквай ти вече си моя от както си се появила на този свят колко пъти да ти повторя! Извика момчето приличащо на ангел, а всъщност бе същински дявол. - Ти си луд! Ще се махна от тук ще видиш! Извика треперещото момиче. - Нима наричаш половинката си луд?! трябва да те накажа за това ще те чукам докъто не припаднеш!

There are two kinds of people in this world: those with frozen hearts, and those with the power to thaw them.

Аз съм Елизабет Грант.Аз съм една нормална колежанка.С нормално ежедневие,нормални родители,нормални приятели,нормален живот.Когато се загледаш в мен няма да откриеш нищо нередно.Не,защото съм съвършена,а защото умея да крия миналото си добре.Всичко вървеше по план,докато не отидох в колежа.Всичко се превърна от добре подредено в катастрофа.Сънищата се превърнаха в кошмари.Приятелите се превърнаха в заподозрени,превърнаха се във врагове.Личният ми живот се превърна в обществено достояние.Любовта се превърна в страх,подозрения и омраза.Животът ми се превърна в смърт.Умирах бавно.Убиваха ме бавно.Лъгаха ме много.Плашиха ме.Заплашваха ме.Провокираха ме.Следяха ме. Кой беше той?Какво искаше?Как да се освободя?Как да избягам от него? Не знаех нищо за него,освен че искаше да ме съсипе.Не знаех нищо за него със сигурност,освен едно. Той. Беше. Моят. Преследвач.

Тя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...Тя беше неговото спасение. Черните вълнисти коси, спускащи се малко под раменете. Тъмно лешниковите очи с извити мигли - толкова невинни, но и толкова прозрачни, издаващи всяка една емоция. Плътните, големи, розови устни, които сякаш нарочно те приканваха да отидеш и да ги опиташ. Ангелският глас, който излизаше от тях. Божественото тяло с прекрасни извивки. Всичко това беше негово. Тя беше негова. Но дали сърцето й щеше да бъде негово, както всичко останало? -Ти си моя. По всеки един начин. Всяка една част от теб ми принадлежи. Завинаги. Запомни това принцесо. -Можеш да притежаваш тялото и живота, но не и сърцето ми.