Здравей те аз съм Рики.На 13 години съм.Живея заедно с моя брат Аксел в самотна къща в края на гората.Родителите ни починаха от рядка болест непозната в съседния град.
След няколко години построиха къща до наща и се нанесоха много мили хора,поне аз така мислех.Запознах ме се с Иви и Мат,съседните деца.В продължение на пет години си играех ме,тичах ме между дърветата и се смях ме.Към 7 се прибрах ме понеже,че родителите им ги извикаха.
Иви: - Мамо,тате можели Иви и Аксел да спът в нас?
Аксел: -Благодаря много,но с Иви имаме работа.
От думите му се натъжих и се прибрах.След време Аксел се прибира
Аксел: -Отидох да купя хляб,извинявай,че не ти казах.
-Защо неискаш да останем в тях?
Аксел: Незнам,но имам чуството, че нещо не е нарет с тях.Запита ли се защо са се преместили тук насред нищото?
-Не.Утре ще ги питам...
Моят изход, твоето начало.
Понякога се нуждаем от изход. Понякога се нуждаем от ново начало. Понякога изходът и началото са разделени с много тънка граница. Когато двама души се срещнат, за да попълнят взаимно празнините си или, за да разберат, че могат да живеят по друг различен от познатото начин, изходът и началото се сливат. Единственото, което трябва да могат е, да съумеят да дадат свобода на душите и чувствата си, събличайки напълно материалното, сваляйки кожуха от проблеми. Любовта е изкуство, което изисква пълно отдаване.