-Знеш ли,кога е умрял Пикасо?-Попитах,поглеждайки го право в очите.
Това беше една много голяма грешка,чувствах се толкова слаб и уязвим,когато го гледам.
-Не,нямам си и на представа...-Момчето на отсрещния стол проговори,доближавайки главата си към мен.
Веднага почнах да мигам бързо и погледнах на другата страна.
Дишането ми започна да се ускорява,а ръцете ми се изпотиха.
Това беше единственото нещо на света,което исках,една проста целувка от него.От колко време нямам смелост да го погледна и да му кажа,че го харесвам.
-Стефан...аз искам да ти кажа нещо,аз те...
Не можах да го кажа,но явно той ме разбра и бузите му станаха розови.
-Просто замълчи,и аз те обичам,Джейс-Той каза,лепвайки устните си на мойте.
******
СЛАШ ИСТОРИЯ!!!!
Ако някой не схваща заглавието,синьото е символ на тъгата,самотата и на много други неща,споменати в книгата...