Последна Колекция Спомени

Моята надежда ме хвана малко неподготвена и сякаш ме прокле със думи прости.
Усетих я като пламък, който обходи душата ми и ме кара да се чувствам жадна за въздух през последните си минути.
Светлината се скри цялата, а аз останах там сама, бавно превръщайки се в Черна дупка. Дори луната вече не блести, което ме навежда на мисълта, че следващо утро няма да има.
Всичко се обърка.
Не мога да се боря, ала дори и да опитам, ще получа просто още един голям провал.
Така и не успях да зарадвам себе си.
И всичко това ме убива отвътре.
Разтварям обятията си, готова да я посрещна.
Смъртта - обхванала ръката ми и обвзела ума ми.
Имам последни думи, които бих казала, ако имаше на кого, но не.
Вместо това ще направя последна подредба на колекцията ми от спомени, които събрах от миналото си.