Той...изгаряше ме жива,бях като жив мъртвец- все още дишах,поддържах се,стоях на краката си,но вътре..душата ми бавно,бавно се разкъсваше на малки парчета..вътре цареше тъмнина,мрак,пустош.. Опитвах се да не показвам нищо-но без успех. Мечтаех си за миналото,прегръдките,целувките,ласките,любовта помежду ни..тази изгаряща ме отвътре любов. Писна ми от всичките му непостоянни настроения: един ден ще е добър,мил,обичащ ме и грижовен,но вземе ли си дозата е точно обратното..студен,мрачен. Любовта между нас може би- невъзможна,но един ден това може да се промени...моля се..искам предишното момче,без насилвания,без грубости,без дрога...предишния той. Ще се
промени ли Зейн или ще си остане такъв..груб,неможещ да обича,използвач...