Той...изгаряше ме жива,бях като жив мъртвец- все още дишах,поддържах се,стоях на краката си,но вътре..душата ми бавно,бавно се разкъсваше на малки парчета..вътре цареше тъмнина,мрак,пустош.. Опитвах се да не показвам нищо-но без успех. Мечтаех си за миналото,прегръдките,целувките,ласките,любовта помежду ни..тази изгаряща ме отвътре любов. Писна ми от всичките му непостоянни настроения: един ден ще е добър,мил,обичащ ме и грижовен,но вземе ли си дозата е точно обратното..студен,мрачен. Любовта между нас може би- невъзможна,но един ден това може да се промени...моля се..искам предишното момче,без насилвания,без грубости,без дрога...предишния той. Ще се
промени ли Зейн или ще си остане такъв..груб,неможещ да обича,използвач...
Тя беше неговото обсебване. Тя беше неговият лъч светлина. Тя беше лекарството за всичките му рани. Тя беше надеждата му за един по-добър живот. Тя...Тя беше неговото спасение.
Черните вълнисти коси, спускащи се малко под раменете. Тъмно лешниковите очи с извити мигли - толкова невинни, но и толкова прозрачни, издаващи всяка една емоция. Плътните, големи, розови устни, които сякаш нарочно те приканваха да отидеш и да ги опиташ. Ангелският глас, който излизаше от тях. Божественото тяло с прекрасни извивки.
Всичко това беше негово. Тя беше негова. Но дали сърцето й щеше да бъде негово, както всичко останало?
-Ти си моя. По всеки един начин. Всяка една част от теб ми принадлежи. Завинаги. Запомни това принцесо.
-Можеш да притежаваш тялото и живота, но не и сърцето ми.