СЛАШ ИСТОРИЯ!!!
Какво правиш!?-Джаксън изкрещя,идвайки с малката си групичка от миньони.Толкова ме дразни факта,че са навсякъде с него!
Отлепих пръста си от лъскавия,бял клавиш на рояла и станах.Концертната зала беше голяма,но се виждаше голяма разлика от другата,в която се състоеше шоуто.
Слязох от подиума,подминавайки го,но той ме хвана за рамото.
-Какво ти става!?-Момчето каза объркано.
Групичката му бяха застанали на входа,за да не мога да изляза а той ме държеше здраво със силните си ръце.
-Искаш ла да знеш!-Изкрещях с една сълза по лявата ми буза.От ядосан младежа стана тъжен,когато ми видя лицето.Опита се да ме настани да един от многобройните столове в залата,но го отблъснах.
-Не!Спри!Знам на къде води това!А аз не го искам!-Изкрещях,ставайки рязко.
Джак наведе глава и въздъхна тежко,пускайки ме да си отида.
-Знай,че винаги ще съм до теб,Джейс.-Той каза с мек глас а аз вече тичах към вратага,плачейки неспирно.
-Обичам те...-Джак пророни,протягайки ръка към изхода...