Ад и светлина

Слизам по стълбите, държейки голямата си, тежка папка и сако в дясната ръка. Напускам училищната сграда заедно с групата и стъпвам с бързи, нервни крачки по студената сива земя, покрита с море от пленяващите нюанси на червено, жълто и оранжево. На пръв поглед напълно обикновен есенен ден, слънчевите лъчи закачливо блестяха измежду клоните на дърветата, чиито листа едно по едно се присъединяваха към другарите си лежейки в тревата. Времето бе необичайно тъпло за късна есен. Не се усещаше ни най-малък порив на вятъра, а слънцето се бе надвесило над нас и топлеше гърбовете ни.
Настаних се върху зелената трева, успоредно на шарената корона на дървото и малката чешмичка. Извадих четките и боите си, наместих се по-удобно и заслушах препоръките на учителя. Започнах да рисувам пейзажа, опитвайки се да отстраня негативните мисли от ума ми. Но чувството, че нещо не е наред се бе сякаш вкопчило за костите ми, устоявайки на всеки мой опит да го отстраня. Тръснах глава.