"Тогава видях балончета въздух и тъмнина, като всичко около мен изчезна. Тялото ми беше толкова тежко, с цялата тази екипировка за гмуркане, че усещах как то бавно потъваше надолу и надолу. Опитах се да извикам мъжа пред мен, който продължаваше да разглежда ръждясалите останки от кораба, но без значителен успех... Какво щях да правя?"
Самата мисъл, че се давех беше плашеща, още не можех да осъзная какво се случваше. Мъжът, с когото се гмурнах на тези 10 метра, уж беше там да ме пази и да ме напътства, но той не ме забелязваше в този жизненоважен момент за мен. Беше мрачно долу, затова не можех да наместя кислородната маска обратно върху устата си, аз дори и не успях да я достигна... Всичко беше един огромен кошмар, но всичко за мен те първа предстоеше.
Роза не знала своих родителей и жила в ГИДРЕ. Она многое пережила, но впереди на пути у неё ещё больше трудностей, начиная от получения свободы до обретения семьи